Jan 27, 2009, 1:21 AM

Кошмар

1.2K 0 5

Отново ли ти?

Моят кошмар... 

Махай се...

Плашиш ме...

Стига си идвал при мен всяка нощ.

Стига си палил тази ужасна червена свещ.

Махни се от мен...

Изчезни...

Съсипваш ме...

Това е ужасно дълго време.

Искам си хубавите сънища...

Стига ме плаши с тези прашни и кървави пътища...

И стига насажда кошмари.

Душата ми вече изгарят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...