byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Aug 19, 2006, 11:53 PM

Кошмар 

  Poetry
551 0 4

Ще спусна щорите да няма светлина.
Днес не ми е ден,не ми е до усмивки.
Как да се усмихвам,когато всъщтност съм сама,
не съм обичана и всичко ме подтиска.


Отпивам от кафето.Паля поредната цигара.
До мен е телефонът,но мълчи.
А искам някой да ме пита как съм,как я карам,
дали проблеми имам,но тази глупава машина
                            не звъни.


Доизпивам си кафето,но започвам да се задушавам.
Не виждам.В ушите ми отеква звън.
И губя себе си,единственото,което притежавам.
Събуждам се.Кошмар било е всичко.Само сън.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??