Сънувах сън! Ужасен сън!
Опитвам се, да го разкажа!
Душата си изхвърлих вън,
реших и аз да я накажа!
Приличаше на водна пара.
Скитосваше насам-натам,
запъти се към Земна гара,
билет ли търсеше, не знам!
Но чух кондуктора, да казва,
че дошла е много рано,
че график има и се спазва,
че няма място обещано!
И ето я, към мен се връща,
събудих се с кошмарен вик!
Съдбата как се преобръща-
бях станал вече политик!
© Исмаил Али All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво Исмаил!