Кошмар, потопен в любов
Сега се събудих, но не нормално,
не знам, да не съм в положение кошмарно.
Оглеждам се наоколо да видя нещо,
което да ми е познато - минимално.
Вглеждам се, но не виждам,
вслушвам се, но не чувам!
Чувствам, че се превръщам,
но не знам, не виждам!
Тъмнината, като черно мастило
не се вижда, но мирише на гнило.
Почва да вали, вече съм се изтощило,
но още е рано, не се е свършило!
След малко усещам мириса на топла кръв,
бубулечките са ме помислили за стръв!
Почвам да бягам, много силно, а зад мене лъв
и се моля вече да свърши този сънен връв.
Гледам назад, вече го няма,
а пред мене подарък! Моята любима!
Тя осветява този черен ад и става като рая,
вади ме от този сън проклет и ме събужда!
Отварям си очите и гледам към нея,
а тя се смее, като че ли знае всичко и ме прегръща!
© Сияние All rights reserved.
