Кошмарен сън
Прекрасен миг и тишина.
Ужасно сам.
Замръзнал вик във вечността,
въздишка на Адам.
Ангел приготвя тайна вечеря,
в змийска отрова - ябълка натопи.
Синът и Бащата се прибраха в хотела.
В килията душата непробудно спи.
В прегръдката на вечен сън
сънува проклетата душа,
сън за ябълка и камбанен звън,
за кръст и коварна лъжа.
А Духът над летището кръжи,
но не може да се приземи,
че в кулата оператор липсва
и няма светлини край тъмната писта.
И магьосницата ми каза: Задръж,
мокър прахан не гори!
Кремък, желязо и мъж,
удар и безполезни искри.
© Алекс учо All rights reserved.