Пак ще тръпнат ръцете ми огнено,
пак в очите ще греят звезди,
щом на прага потропаш следзалезно,
изпълнен с лунатични мечти.
С космична обич познали душите си,
обрекли на вятъра своя копнеж,
с устрем див през звездна жарава,
ще препускаме в своя стремеж.
Там, където в светло безумие
се задъхват страсти докрай
и вселената тъне в бездумие
от силата на любовен пожар.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Пожелавам ти цялата космична обич на белия свят