На съпруга ми
Докато спиш, на пръсти по дъха ти
се шмугвам във небето от лунúчки.
Отдавна е излишно да ми търсиш
небесни светила – аз имам всички
съзвездия по топлата ти кожа.
Мой личен космос – кът безкрай и само
там губя всяка делнична тревога
в приюта на отвитото ти рамо.
Докато спиш, изгрявам с цвят безшумен,
от твоите лунúчки отразена.
И светя тихо, само ти да чуеш
на обичта ми синята вселена.
© Росица All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
