Jun 2, 2011, 8:47 PM

Космоси 

  Poetry
1029 1 26

                                                                                                  На съпруга ми

 

Докато спиш, на пръсти по дъха ти

се шмугвам във небето от лунúчки.

Отдавна е излишно да ми търсиш

небесни светила – аз имам всички

 

съзвездия по топлата ти кожа.

Мой личен космос – кът безкрай и само

там губя всяка делнична тревога

в приюта на отвитото ти рамо.

 

Докато спиш, изгрявам с цвят безшумен,

от твоите лунúчки отразена.

И светя тихо, само ти да чуеш

на обичта ми синята вселена.

 

© Росица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??