Космоси
На съпруга ми
Докато спиш, на пръсти по дъха ти
се шмугвам във небето от лунúчки.
Отдавна е излишно да ми търсиш
небесни светила – аз имам всички
съзвездия по топлата ти кожа.
Мой личен космос – кът безкрай и само
там губя всяка делнична тревога
в приюта на отвитото ти рамо.
Докато спиш, изгрявам с цвят безшумен,
от твоите лунúчки отразена.
И светя тихо, само ти да чуеш
на обичта ми синята вселена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
