2 jun 2011, 20:47

Космоси 

  Poesía
1048 1 26

                                                                                                  На съпруга ми

 

Докато спиш, на пръсти по дъха ти

се шмугвам във небето от лунúчки.

Отдавна е излишно да ми търсиш

небесни светила – аз имам всички

 

съзвездия по топлата ти кожа.

Мой личен космос – кът безкрай и само

там губя всяка делнична тревога

в приюта на отвитото ти рамо.

 

Докато спиш, изгрявам с цвят безшумен,

от твоите лунúчки отразена.

И светя тихо, само ти да чуеш

на обичта ми синята вселена.

 

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??