Котарачето ми Шуши
КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют,
на дивана цял ден мърка или пък преде с уши,
тръгвай, казва ми, на църква, или стихове пиши! –
дърпа с лапичка пердето – слънчице да напече,
и върти си опашлето! –
кацне ли отвън врабче,
дебне в тишина премъдра под таванските греди,
и, като реши, не мърда, сфинкс – на скута ми седи,
нощем си разцъква в „blizoo” – или гледа BTv,
и – от моя телевизор скача! – мишки да лови,
спи връз малкия ми iPad – Хекла, Етна, Кракатау,
щом авер звъни на скайпа, тихичко му казва мяу,
боднем ли си в „Happy” суши, сетне лека е нощта! –
пак ще ви напишем с Шуши
стихче утре сутринта.
© Валери Станков All rights reserved.
