Котка

Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.

Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла,
разгадава с поглед всичко в тишина.
Топлината ѝ е нежност, но с дива искра,
и всеки миг с нея е жива игра.

Знае всичко, но не ще ти рече,
в свят свой живее, където време тече.
Тя ще тръгне нататък, в своя скрит свят,
но оставя след себе си топла следа като смях.