Ковете пак за кръстове греди
Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари?
Отде от теб за тъпи рими време?
Не те вълнува мъничко дори,
дали Айшето Мустафа ще вземе?
Ти нямаш ли си работа? Кажи!
Та гордата осанка да прегърби.
Или продаваш шарени лъжи,
или оплакваш мѝровите скърби..."
Каквато съм – такава. Ей ме на̀,
а друга явно няма и да стана –
не носи на вменявана вина
главата – по-корава от Балкана.
А стане ли сегашното преди,
навярно и смъртта е само скоба...
Ковете пак за кръстове греди,
от онзи стих, написан ми на гроба.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
