Sep 9, 2014, 7:53 AM

Крадци на любов

Poetry » Love

695 0 0

Крадци на любов

RemaTe

Щом целуна за миг сълзите в очите ти
Океанът в тъма вълните възпира
И прозира любов забранена от времето
На миглите в ъгъла отронват се бисери

А ти тъй нежно открадваш ми думите
Смисълът техен в душата прикриваш
Тишината на пейка присяда и чуди се
Ръце ли да скрие виновно в косите ни

Но поемаме в утро различни посоки
Споделили на две едничка награда
Захвърлили маски след любовния обир
Уж бедни от който а богати оставаме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0