Sep 9, 2014, 7:53 AM

Крадци на любов

  Poetry » Love
696 0 0

Крадци на любов

RemaTe


Щом целуна за миг сълзите в очите ти
Океанът в тъма вълните възпира
И прозира любов забранена от времето 
На миглите в ъгъла отронват се бисери 

А ти тъй нежно открадваш ми думите
Смисълът техен в душата прикриваш
Тишината на пейка присяда и чуди се
Ръце ли да скрие виновно в косите ни

Но поемаме в утро различни посоки
Споделили на две едничка награда
Захвърлили маски след любовния обир
Уж бедни от който а богати оставаме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РемаТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...