Sep 5, 2008, 11:48 AM

Край

  Poetry » Other
1.1K 0 2
Виждаш ли онзи облак?
Виж го добре!
После погледни и мен!
Аз си отивам с него в този пролетен ден!

Този делничен пролетен ден...
със залеза му аз ще кажа сбогом на теб и на мен!

Догарят последните слънчеви лъчи,
като лист хартия, като мен почти!

Но тях ще видиш пак утре вечерта,
а мен ще видиш пак накрая на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Спас Спасво All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...