Крайречни сенки
Крайречни сенки
Минало. И бъдеще.
Сега е толкова далеч.
Светкавица и гръм.
И самота. Будуване.
Нощта се сгушва
на кълбо,
като тъгуващ мъж…
А тъмнината и дъжда
са само днес
и никога отново във едно.
И любовта им
ще е кратка,
като дните ни.
Секунда само…
После, струва ми се,
губят кръв.
Нуждаят се
от ласки и от вдишване.
Замръзнали
във спомени за лято.
С ръце, прегърнали
студени изгреви.
Усмивките им,
закъсняло ято,
рисуват птици
в нищото.
А цялото,
изгубено
сред писъци на вятър,
умряло е
след надписа живот.
Останки от Титаник,
след това театър,
целувки, сбогом,
обичам те до гроб.
Тъмнината и дъжда
са само днес
и никога отново във едно…
Но ти си като тях…
Не спираш
да се търсиш.
А аз съм тук.
Не съм дъжда.
Не съм дори и тъмнината.
Разпъват ме очите ти
на кръст.
Но аз съм тук.
Но аз съм днес.
И утре. Винаги
докосващ залез.
Крайречна сянка,
топла ръж…
© Ем All rights reserved.
