Mar 27, 2007, 6:27 PM  

Кралица на мечтите ми 

  Poetry
903 0 5

 

 

И пак здравей, Кралице на мечтите ми!

 

Добър да е денят ти, окъпан в светлина!

 

И може би ще възнаградиш слугата си

 

със капчица надежда, че не e мъртва Любовта!?.

 

 

 

И пак сме тук и пак сме същите…

 

Аз в рицарски доспехи, със пика във ръка...

 

А ти Кралице, гордо седнала във ложите,

 

очакваща да ти докажа, че не е мъртва Любовта!..

 

 

 

И пак стоя без страх, под ударите на съдбата си...

 

И питаш ме със поглед ти  дали ще устоя?!.

 

На длан поднасям ти Кралице аз сърцето си

 

кървящо, а ти кажи: нима е мъртва Любовта?!..

 

 

 

А днес съм паднал, и светът обърнат е наопаки...

 

Безпаметен кръжа във свойта самота...

 

Нощта обвила е със плесен сетивата ми

 

и само твойта ласка може да стопи леда...

 

 

 

И ето милваш и целуваш ти челото ми...

 

И казваш ми: “да бъде Ден, да бъде Светлина”!!!

 

Изплувам от безвремието и се връщам към живота,

 

И вярвам вече, че е жива Любовта!..

 

 

 

И пак съм тук, Кралице на душата ми!..

 

Невидима е нишката, която слива две съдби…

 

Невероятен пламък пепели сърцето ми,

 

и пак сме тук – едни и същи – две изгарящи мечти!..

 

 

 

И пак седим пред замъка на Сенките...

 

Прегърнала ни е с крило безмълвно вечерта...

 

Със чаша нежност, опитваш се да залепиш отломките,

 

и събереш парчетата на счупената ми душа...

 

 

 

И пак стоим прегърнати, завинаги...

 

Преплели пръсти,  пред прага на раждащата се Зора...

 

Благодаря Кралице на сърцето ми,

 

че днес съм цял и, че възкръсна Любовта!..

 

 

 

И ето го денят се ражда в косите ти златисти…

 

 

 

 

© Юлиан Владимиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??