Кралица на мечтите ми
И пак здравей, Кралице на мечтите ми!
Добър да е денят ти, окъпан в светлина!
И може би ще възнаградиш слугата си
със капчица надежда, че не e мъртва Любовта!?.
И пак сме тук и пак сме същите…
Аз в рицарски доспехи, със пика във ръка...
А ти Кралице, гордо седнала във ложите,
очакваща да ти докажа, че не е мъртва Любовта!..
И пак стоя без страх, под ударите на съдбата си...
И питаш ме със поглед ти дали ще устоя?!.
На длан поднасям ти Кралице аз сърцето си
кървящо, а ти кажи: нима е мъртва Любовта?!..
А днес съм паднал, и светът обърнат е наопаки...
Безпаметен кръжа във свойта самота...
Нощта обвила е със плесен сетивата ми
и само твойта ласка може да стопи леда...
И ето милваш и целуваш ти челото ми...
И казваш ми: “да бъде Ден, да бъде Светлина”!!!
Изплувам от безвремието и се връщам към живота,
И вярвам вече, че е жива Любовта!..
И пак съм тук, Кралице на душата ми!..
Невидима е нишката, която слива две съдби…
Невероятен пламък пепели сърцето ми,
и пак сме тук – едни и същи – две изгарящи мечти!..
И пак седим пред замъка на Сенките...
Прегърнала ни е с крило безмълвно вечерта...
Със чаша нежност, опитваш се да залепиш отломките,
и събереш парчетата на счупената ми душа...
И пак стоим прегърнати, завинаги...
Преплели пръсти, пред прага на раждащата се Зора...
Благодаря Кралице на сърцето ми,
че днес съм цял и, че възкръсна Любовта!..
И ето го денят се ражда в косите ти златисти…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
