Все още сърце едно бие само в нощта,
все още дъха ѝ гори го, както догаря свещта!
Все още тя за него е една – неговата кралица,
Все още той движи се по ръба – нейният крал.
Трудно сърцето приема, че дошъл е деня,
когато в полет прекършват се крилата,
когато осъдена на бавна гибел е душата!
Някога, изкупление за неговите грехове,
да бере обичаше от забранените плодове,
а сега в мрака сам, уви, да я забрави не може!
Нека падне, на колене, пред свещта да се помоли,
нека остане, нека без нея света се запали! ...