(Дъ са чите само от готени ора. Усмифнато.)
Въй, кък сам готеен... Кът` Илен Дилонъ.
Оня френскио артистин. Либуфчиата.
Дори жинатъ Стойна тъй ми викъше.
Възгордяф съ. И га пратиф при кумшията.
Въй, кък сам готеен... Сички пощръклехъ.
Пред кметствуто редицъ съ натрупъ.
Ни мъ йе страх, чи немъ дъ успея.
И музика си пуснаф. Неквъ моднъ групъ.
Въй, кък сам готеен... Еле кът запея.
Испадът сички птици ут небету.
И псетъта са сбират нъ мигданя. Виат.
Поизбегаа сички ора ут силцету.
Въй, кък сам готеен... Чак съм ниприличен.
Жината викаши гальовну – ой, сирсемин.
Нъли мъ знай. Яз ногу съм убичен.
Ни мъ испуща. (Се мъ искъше първичну.)
Въй, кък сам готеен... Ама как са фала.
Ми кво дъ права? Яз си съ аресвъм.
Сига с кметицъ новъ ше съм хала.
Утивам там при ней дъ са заплесвъм.
© Христо Костов All rights reserved.