Красавицата и Звяра
Красавицата и Звяра
(поучителна приказка за пораснали)
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
... Сам, вдън горите тилилейски
във паяжини омотан,
дворец от времена библейски
стои си омагьосан там...
И пътник нивгаш не минава,
а само диви зверове
и вятър (подивял тъдява)
в безумието си реве.
И даже Слънце не огрява
подплашено от пустошта,
а в прокълнатата дъбрава
стенания ехтят в нощта...
Загубен пътят е отдавна
и до двореца няма как
от времената стародавни
да доближи човешки крак...
... В двореца призрачен живее
сам, омагьосан Принцът-Звяр,
там прокълнат от злобна Фея-
жена със сатанински чар...
Отблъснал беше любовта ѝ
надменно някога и тя
го омагьоса в час потаен
обезумяла от страстта,
че злобна сила е стаила
една отхвърлена жена:
Богиня, Фея, Самодива,
но все Жена, по същина...
... Отсякла: „ В Звяр да се превърнеш
и сам, из тоя пущинак
човешки образ ако зърнеш
изгубен в горския сумрак,
с видът си страшен, ужасяващ
да го подгониш на мига,
а в погледа му умоляващ
да виждаш своята дъмга...
И само прелестна девица
залюби ли те като Звяр
из тая пустош и мъртвица,
а себе си даде ти в дар
и в Любовта тела сближили
те пожелае отведнъж:
магията да обезсили
и пак от Звяр да станеш Мъж!..”
... Изнизвали се вековете
в безкраен грях неосъзнат,
избягвали и зверовете
със страх двореца прокълнат...
Той нямал право да открива
пред никой своята съдба-
тъй във яда си повелила
непожеланата жена!...
... И ето стигаме финала
на приказката стара днес:
една жена на Звяр те прави,
а друга- Принц и то с финес...
Една красавица е нужна
и Звярът се превръща в Мъж,
щом в него тя с Любов се гушне
прошепнала: „Мигът задръж!...”
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
