Целувките ти запечатани са още в мен,
смехът ти държи мислите ми здраво в плен,
още виждам онези две очи като звезди,
още усещам направените ми в сърцето бразди.
Нямам сили вече дори да плача аз,
но нямам сили и да се смея на глас.
Усмивката си на раздяла при теб забравих,
не мисля, че грешка аз така направих,
не искаш вече да ме видиш ти, нали,
причиних ти доста и знам, може би в момента те боли.
Като красиво бяло агънце ти беше
и при всяко мое докосване сърцето ми трептеше, ...