Красив спомен
Птици волни с тебе бяхме,
сбъднато небе деляхме,
над чупливи истини се смяхме,
клетките без страх рушахме,
на песенни криле летяхме,
да докоснем слънцето мечтахме.
Вярвах в тебе аз безкрайно,
всеки мъж завиждаше ти тайно,
но друга срещна ти фатално
и днес забравил си навярно
как красиво се обичахме,
как пред облака се вричахме,
да оцелеем дори и когато вали,
винаги един за друг да ни боли,
да няма никога черни лъжи,
в двама ни едно сърце да тупти.
Но няма на колене да се влача,
нито за измяната ти да заплача,
за времето с теб не съжалявам,
прошката си днес ти дарявам,
искам бяла да ме запомниш ти,
както в най-щастливите ни дни.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
