Aug 27, 2015, 6:30 PM

Красива арогантност (от стария акаунт)

597 0 0

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго,
а желанията ми – чисти!
И въпреки това, истина е, да.
Съмнение дълбае дълбоко в моята глава.
Как ще стане това? Как ще стане онова?
Но аз набелязал съм си цели, които да ме водят напред!
И ако някои се опита да ги саботира, ще трябва погребение да си планира!
А колкото и странно да звучи – това за мен също важи.
.........
Но какво е това?
Смях чувам аз от твоята уста!
И може би си прав за едно – действам малко прибързано.
Кроя планове на младини, за да доминирам бизнес среди.
Съсипвам си живота, вместо да бъда една скромна нота.
.........
Но не, казвам ти! Аз НЕ съм един от всички, дори да съм еднакъв за всички.
Няма да се дам.
Пламенно усещам – направен съм за нещо.
Знай ти само това –
в този оркестър аз съм диригентът!
В този филм аз съм продуцентът!
И колкото високомерно да ти звучи –
публиката – това си ти!
.........
Съмнението ми се стопи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Чанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...