27.08.2015 г., 18:30

Красива арогантност (от стария акаунт)

600 0 0

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго,
а желанията ми – чисти!
И въпреки това, истина е, да.
Съмнение дълбае дълбоко в моята глава.
Как ще стане това? Как ще стане онова?
Но аз набелязал съм си цели, които да ме водят напред!
И ако някои се опита да ги саботира, ще трябва погребение да си планира!
А колкото и странно да звучи – това за мен също важи.
.........
Но какво е това?
Смях чувам аз от твоята уста!
И може би си прав за едно – действам малко прибързано.
Кроя планове на младини, за да доминирам бизнес среди.
Съсипвам си живота, вместо да бъда една скромна нота.
.........
Но не, казвам ти! Аз НЕ съм един от всички, дори да съм еднакъв за всички.
Няма да се дам.
Пламенно усещам – направен съм за нещо.
Знай ти само това –
в този оркестър аз съм диригентът!
В този филм аз съм продуцентът!
И колкото високомерно да ти звучи –
публиката – това си ти!
.........
Съмнението ми се стопи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Чанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...