Не исках много - само малко нежност.
Даде ми я и щастлива бях за миг.
Не каза думите, от мен желани,
но краткотрайно щастие ми подари.
След срещите ни ме болеше,
сърцето ми от болка пак кървеше.
Умело криех свойте сълзи,
за да не видиш колко ме боли.
А останех ли си сама,
си мислех само за това,
за красивата лъжа, която ти ми подари
точно тя, която силно ме рани.
След тебе оставам отново сама,
остана ми само мрак и тъга.
Ти не знаеш за това, нали?
Не разбра как и колко ме рани...
Оставам в тъмното сама,
за да дочакам нова светлина.
© Мелиса Николаева All rights reserved.
Няма красива лъжа!