В мен слънцето не спира да блести,
а вятърът рисува с нежен полъх -
небето ми от хиляди мечти,
така в очите ми от влюбения поглед.
Защото теб си те сънувам от дете,
откакто си летя и в твоя полет.
Нали е повече от истински летеж,
щом е повече от другите любови.
В мен слънцето не спира да пламти,
и вятърът говори с чуден полъх,
че в миг сърцето ми обсебила си ти,
затуй си моята красива орис!
© Аз All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
