В мен слънцето не спира да блести,
а вятърът рисува с нежен полъх -
небето ми от хиляди мечти,
така в очите ми от влюбения поглед.
Защото теб си те сънувам от дете,
откакто си летя и в твоя полет.
Нали е повече от истински летеж,
щом е повече от другите любови.
В мен слънцето не спира да пламти,
и вятърът говори с чуден полъх,
че в миг сърцето ми обсебила си ти,
затуй си моята красива орис!
© Аз All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
