Красива си! Защо не ми стига това?
Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам.
Запушвам с длан устата на страха,
че ти на зимата си предвестник.
Красива си! Защо не ми стига това?
Небето ти синьо е като през юли,
слънцето още по августовски блести.
Клонките, шарени чорапки обули,
за плаж ли се готвят? Едва ли... Прости,
но някак не успявам да те приема.
Вероятно защото и в моя живот
Есента наближава. Ужас ме обзема...
А времето, казват, няма обратен ход.
© Деси Копчалийска All rights reserved.
