Вървях през гора
от красиви дървета,
но едно си избрах -
под плачеща върба
с уморено тяло да седна,
глава, от тъжни мисли натежала,
на нейния ствол да подпра!
От земята сила да събера,
с чист въздух да се нахраня,
а капките "сълзи"
стичащи се по нейните листа,
вместо вода да изпия! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up