Красота на парчета
Понякога ми казват,
че съм красива като кукла Барби,
а аз виждам себе си грозна и стара.
Къде бъркам тогава?
Най-лошо е, ако се почувствам нежелана,
Всичката ми красота излишна става
И започва да се бори за оцеляване тогава
Като вирусна клетка и антитяло.
И е страшно.
И е ужасно.
И е хаос.
Мислите ми започват като мравки да бягат-
Първо вкупом, а после безредно хукват и се разпилява.
След това цялата аз се разпилявам
и не мога никак да се събера.
Явно само ти го можеш.
Затова Любов те викам,
Моля се да дойдеш.
Където и да си,
ела при мен сега.
Ела, заедно да съберем
парчетата красота.
*** ***
© Десислава All rights reserved.
Направо не е истина!
