Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата,
на този прекрасен Божи свят.
За милостта Му необхватна.
И как на цветето съм брат.
Ще ти кажа истина едничка,
пак ми тихо вятърът шепти.
Хармонията е във всичко.
И във всичко има красота.
Но често тя е скрита за очите,
трябва със сърцето да я видиш ти.
© Живко Делчев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
