Говорят си две непознати същества:
 - Наистина ли ще избегна вечността?
 - Да, това е игра, която те отделя от безкрайността.
 - Какви са правилата на играта?
 - Няма правила, трябва да следваш единствено целта - да осъзнаеш себе си.
 - Как така?
 - Ти няма да имаш знания, нито ще помниш нещо от истинския живот,
ще трябва да откриеш себе си в изкуствения такъв.
 - Не мисля, че ще бъде трудно.
 - Още никой не е успял, а са минали толкова през тази игра!
 - Колко време се играе?
 - След като заредим играта в твоето съзнание, ще изпаднеш в нещо като сън за 10 минути.
Но в изкуствения свят времето ще тече много бавно, ще изминат много години,
всъщност зависи как живееш там.
 - Ще пробвам, пък и не е скъпо.
 - Включвам те!

Съществото се роди,
не помнеше нищо, не познаваше себе си дори,
не разбираше света, беше любопитен,
да го опознае... за това беше апетитен.
Започна да научава езика на тези над него,
опитваше всичко, с всеки ден придобиваше его.
Имаше родители - ангели пазители.
Растеше, наричаха го дете,
беше щастлив, на седмото небе,
запозна се с други като него - деца,
всичките бяха леки като перца,
все още не познаваше достатъчно света,
но все повече разбираше какъв ми е цвета
на живота, дочуваше за някакви проблеми,
трудности, опасности, сложни дилеми,
живееше и откриваше все нови, сложни системи.
Изникна в него желание да разбере живота,
как, защо, какъв е смисълът, как да извърви своята голгота.
Имаше религия, философии, бог,
всички даваха обяснения и аналог,
дори защо светът понякога е жесток.
Но той не бе сигурен в нищо, раждаше свои идеи,
раждаха се и мечти, вървеше по своите си алеи,
изпитваше любов, омраза, имаше много бариери,
имаше характер, пред някви лудаци пазеше маниери.
И растеше, питаше се: "Кой ли съм аз?",
този въпрос му беше в главата всяка секунда и час.
Четеше, търсеше отговори на своите въпроси,
разбра, че това най-голямо щастие му носи.
Мразеше, но робуваше на хора за някакви хартии,
които му позволяваха да върши щуротии,
за които обаче не оставаше свободно време,
за сметка на това се нагърбваше с чуждо бреме.
Това, което обичаше бе на път да се заличи,
но правилното решение отдалече си личи,
той заряза всичко, което мрази,
опитваше всичко от живота, растеше бавно, даже лази,
но преследваше своите мечти и идеи,
казваше си: "Време не пилей!"
Той се развиваше, следвайки тази идея,
беше опитал толкова много неща, беше опитал и от НЕЯ.
Беше физик, музикант, беше стрелял с арбалет,
бе скачал с парашут, беше и атлет,
години хващаше момента, даже повече от пет,
беше опитал какво ли не, беше дори поет...
накрая умря... през тези десет минути той беше ЧОВЕК!