Apr 10, 2021, 11:29 PM

Кратко намигане, дълго събуждане

  Poetry » Love
547 0 0

 

 

Дори на сън не е сънувано така,

а от цяла вечност зорко бдящи

да се срещнат в дълготраен миг,

проглеждат с влюбени надежди.

 

Ако повярваш в този вечен миг,

в който навярно всичко ще попадне

и ще бъде допуснато в прегръдка,

обезателно и теб ще те покани.

 

В такъв безсънен миг, когато са будни

и ръцете, и шепотът, и постелята,

а дъхът му се улавя в косите й,

и се хващат в мрежата на сетивата си...

 

За този буден миг отдавна са мечтали,

когато ще осъмнат едва щом трамваят

удари безпардонно по стените

и затрополи забързано в спалнята.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...