Кратък, но безкраен миг



Сърцето ми от радост затуптя,
душата ми от щастие запя.
Милувка топла усетих аз
и спомени потекоха  в тоз час.

Ти върна се за миг
спокоен, без онзи отчаян вик
на забрава и омраза.
Не чух дори онази безпощадна фраза -„Край”

Не мога да го понеса,
не мога спомена далече да отнеса.
Мога само дълго време да ридая,
за онези хубави спомени да мечтая.

Ти ми даде много,
научи ме на всичко, дар слово.
Даде ми смелост, вяра, надежда,
животът ми с тебе беше като кълбо прежда.

Засукано и прилежно смотано,
всичко в него събрано.
Било то добро или зло,
ти беше мъжът, моят Ромео.

Но и мигът край си има,
идва и от мене те взима.
Само споменът остава,
другото бавно, бавно си заминава.