Лятото сутрин
целува морето
усмихнато слънце
с лъчите гори
художник захласнат
рисува небето
там в синевата
птица лети.
Помахва с крилете
сякаш за сбогом,
а после във полет
думи реди,
лятото свършва
ще се върна на пролет
с теб ще го срещнем
ти не тъжи.
Художник в палитра
боите размесва
оранжево слънце
платното краси
венец от грозда Есента
в косите си вчесва
в ръцете и кошница
на смокини дъхти.
Септември, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
