May 6, 2015, 9:51 PM

Края на Септември

1K 0 4

Края на Септември

 

Пъпка по пъпка цвете разцъфва,
пъпка по пъпка листчета отронва.
И живота пее песента на сътворението,
и смъртта шепти тихичко унищожението.

Сълза след сълза напоява сухата земя,
сълза след сълза наводнява гърлото земно.
И лятото отмина, в есен слънцето ще грее.
С плодовете на тежкия ни труд ще се живее.

В края на Септември, красна е нашата земя.
В края на Септември, ронят се огнените листа.
И после още месец - два и е края на есента.
И огъня ще угасне из под зимната белота.

Нишка по нишка живота плете,
нишка по нишка смъртта разплита.
Всичко живо готви се за сън сезонен,
наново ще се прероди в цикъла вековен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...