6.05.2015 г., 21:51

Края на Септември

1K 0 4

Края на Септември

 

Пъпка по пъпка цвете разцъфва,
пъпка по пъпка листчета отронва.
И живота пее песента на сътворението,
и смъртта шепти тихичко унищожението.

Сълза след сълза напоява сухата земя,
сълза след сълза наводнява гърлото земно.
И лятото отмина, в есен слънцето ще грее.
С плодовете на тежкия ни труд ще се живее.

В края на Септември, красна е нашата земя.
В края на Септември, ронят се огнените листа.
И после още месец - два и е края на есента.
И огъня ще угасне из под зимната белота.

Нишка по нишка живота плете,
нишка по нишка смъртта разплита.
Всичко живо готви се за сън сезонен,
наново ще се прероди в цикъла вековен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...