Ето го краят на лятото,

обгоряло в злато, в ръжди,

топлите нощи, копнежи и страсти,

остават си спомен до сетните дни.

По крайбрежните дюни,

останали са следите, 

в китарите вплетени самотните струни,

ще бъдат без звук до новият Юни. 

Уморените лодки се люшкат на кея.

В скалите разбиват се сиви вълни.

Рибари кърпят своите мрежи,

на есен са, знаят, силните дни.

И ще се върнат на лятото дните,

в броеницата време нанизани,

ще светят, ще топлят отново,

като бели перли пречистени.