Dec 22, 2009, 9:31 AM

Крещи ми

  Poetry » Other
659 0 0

О, неблагоразумний,
виждам се, да, на какво приличам.
Какво в себе си мразя,
какво в другите обичам.
Какво за себе си пазя
и какво, че знам, отричам.
Въпреки спокойствието, ме боли,
нямам грам съчувствие,
нямам самочувствие,
както го имаш ти...
Нямам упования в нещата важни,
душа нямам, нямам зрение,
с мен всяко стълкновение
ме издава, че съм прокажен.
Очите ми все лъжат,
да, от тебе го разбрах,
сякаш съм бил сляп преди.
И докато съм развързан,
ще бъда вечно в грях,
ти продължавай да крещиш.

О, всевишний,
виждам се, да, накъде отивам.
За какво се боря - не,
а как спокойно си заспивам.
Светът не бил за мен,
или май аз не му отивам.
Въпреки слепотата ми,
аз съм зъл демон за всички.
Всяка дума от устата ми,
това доказват го налично,
всяка мисъл в главата ми,
е тъмна идея, демонична.
Целият бил съм изгарял
от голяма нечовешка злоба,
срещу теб съм заговарял,
пъклено, сякаш против Бога.
За мене, ти сякаш казваш,
че съм звяр, играещ си игри,
имаш нужда да ме наказваш,
затова продължавай да крещиш.

О, всевиждащий,
какво си изтървал обаче?
Какво не виждаш в мен
с твоя вечен поглед мрачен,
дали поне един момент
ще действам по друг начин?
Аз не отговарям вместо други,
които една страна виждат,
нима и те като мен са луди,
че не държат да ме обиждат?
Аз съм някак си нормален,
дори се намират и добри черти.
Няма кръгозор по-банален
от това как света виждаш ти.
И докато се терзаеш,
вечно търсейки проблеми,
на твоето его да угодиш -
от сега натам ще зная,
че ми завиждаш ти на мене,
този път от яд, продължавай да крещиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...