Крила
Една приятелка ми каза вчера,
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила!
Тогава се изправих пред дилема!
Какви да взема да си избера?
Дали да са крилата на орела
или мъничките на нежната пчела.
А изборът не беше никак лесен,
не може просто тъй да си летя.
Не е като да пееш детска песен.
Нуждаех се от план, и то сега!
Погледнах в себе си и се разлистих.
Приоритети бързо наредих.
И плюсове, и минуси обмислих
и всичко горе—долу натъкмих.
С крилата на орел ако политна
високо чак във сини небеса,
отгоре облаци, отдолу китна
безкрайно ширнала се красота!
Гори, поляни, ручеи, морета
и малки хора скитащи сред тях,
живеещи със своята вендета,
не виждайки, че всичко туй е грях.
Но там високо, горе в небесата
далеч от хорски шум и суета,
ще си изчистя аз от кал душата
и ще докосна рая със ръка!
Но после казах си... Добре... Така е.
Прекрасно е високо да седиш,
но губиш връзката там горе във безкрая,
любов и радост, с кой ще споделиш!
Не е ли по—добре с крилцата
на малката пчела да полетиш!
Да, вярно! Не стига небесата,
но колко много можеш да дариш!
Докосваш всяко цвете, всяко зрънце
отпиваш нежен, дъхав аромат.
Вали дъждец. Изгрява сутрин слънце.
Живееш долу, в истинския свят!
Да... Хубаво е... Хубаво и чисто!
Високо, ниско — аз си полетях.
Благодаря, приятелко, за всичко!
Живота с неговите краски аз избрах!
Белла, благодаря ти! Идеята за този стих, се роди след като прочетох един твой коментар, в който ме съветваше да летя :-) Е, направих го!
© Радка Горанова All rights reserved.
