Sep 11, 2006, 4:38 PM
Криле тъй черни...
Есен е навън - студена, тъжна,
самота изпълва тихичко гората,
клоните - очи изсъхнали, изпити,
плачат и сълзи златни са листата.
Грачи силно и злокобно нейде врана,
моли, иска тя поне едно зърно,
просякиня - мразена и неразбрана,
а зад черното тупти сърце добро.
И крилете в полет тя разтваря,
литва тежко над земята,
сякаш с песен мъртвите опява,
като нея изоставени в полята.
Грачи... тайно се надява,
мъртъвците някой да си спомни,
малко жито да остави,
на някой отдавнашен покойник.
Така минават в черно дните,
белязани от тъжен зов –
душата ми е врана, а житото –
очакваното зрънчице любов!
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно сравнение и прекрасен стих! Браво!
-
Мерси ЧАР,много си мил
-
разбра ли сега.....развиваш се...........а всъщност си супер
-
Да,"нявгашен" все едно е възкръснал...По-скоро "отдавнашен"...Благодаря ти много Писателче!Поздрави на теб и на адашката!
-
Белоснежке,благодаря ти!Страхотна си!Целувки!!!
-
Браво, миличка! Много, много ти се радвам! Поздравче!
-
Благодаря ви!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
