Jul 31, 2010, 12:33 PM

Крилете на Икар

  Poetry » Love
894 0 0

 

 

Не ти принадлежа. Не предявявам право.

Не искам повече на теб да се осланям.

Отивай си! Опитах всичко да направя.

Каквото имах - свърши. Изоставям.

 

Може без теб да губя опора,

но нали все още мога да летя.

Не си ми нужен, повтарям. Без умора,

сама изтъках си икарски крила.

 

Когато слънцето направи восъка течен,

ще падна. Ще падна отвесно надолу.

Каквото имах - свърши. Не е било вечно.

Да падна имам достатъчно воля.

 

Но ако все пак се случи - безбожно случайно,

да ме хванеш, когато провалят се крилете,

ще зная: каквото имах - било е то трайно...

Тогава ще се преплетат ръцете.

 

 

"Хората сме като ангели с по едно крило - за да полетим, трябва да се хванем за ръка."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...