Jul 31, 2010, 12:33 PM

Крилете на Икар

  Poetry » Love
888 0 0

 

 

Не ти принадлежа. Не предявявам право.

Не искам повече на теб да се осланям.

Отивай си! Опитах всичко да направя.

Каквото имах - свърши. Изоставям.

 

Може без теб да губя опора,

но нали все още мога да летя.

Не си ми нужен, повтарям. Без умора,

сама изтъках си икарски крила.

 

Когато слънцето направи восъка течен,

ще падна. Ще падна отвесно надолу.

Каквото имах - свърши. Не е било вечно.

Да падна имам достатъчно воля.

 

Но ако все пак се случи - безбожно случайно,

да ме хванеш, когато провалят се крилете,

ще зная: каквото имах - било е то трайно...

Тогава ще се преплетат ръцете.

 

 

"Хората сме като ангели с по едно крило - за да полетим, трябва да се хванем за ръка."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...