Крилете на Икар

Не ти принадлежа. Не предявявам право.

Не искам повече на теб да се осланям.

Отивай си! Опитах всичко да направя.

Каквото имах - свърши. Изоставям.

Може без теб да губя опора,

но нали все още мога да летя.

Не си ми нужен, повтарям. Без умора,

сама изтъках си икарски крила.

Когато слънцето направи восъка течен,

ще падна. Ще падна отвесно надолу.

Каквото имах - свърши. Не е било вечно.

Да падна имам достатъчно воля.

Но ако все пак се случи - безбожно случайно,

да ме хванеш, когато провалят се крилете,

ще зная: каквото имах - било е то трайно...

Тогава ще се преплетат ръцете.

"Хората сме като ангели с по едно крило - за да полетим, трябва да се хванем за ръка."