Заспивам и сънувам изгреви,
поля омайни, светли небеса
и сянка някаква на мъж потаен
да крачи редом с моята душа.
Но няма звуци, всичко е замряло,
листец не трепва, вятърът е спрял.
Реката е безмълвно огледало.
Светът потъва във съня ми цял.
А аз потъвам в две очи горещи,
в две думи, казани почти на глас...
И в шепота му нежен неусетно
отмерва щастието час по час. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up