Криво огледало

12.01.2008 г., 11:10 ч.

Поезия

593 0 2

Заспивам и сънувам изгреви,

поля омайни, светли небеса

и сянка някаква на мъж потаен

да крачи редом с моята душа.

Но няма звуци, всичко е замряло,

листец не трепва, вятърът е спрял.

Реката е безмълвно огледало.

Светът потъва във съня ми цял.

А аз потъвам в две очи горещи,

в две думи, казани почти на глас...

И в шепота му нежен неусетно

отмерва щастието час по час.

Будилникът звъни и ме събужда.

Изтръпнала излитам от съня.

Нахлуват звуци - криво огледало -

реален свят, реална празнота...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.