valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
May 27, 2015, 11:25 PM

Криво огледало

  Poetry
513 0 5

 

 

Озлобен си! Чак до черно ...

И си играеш с мене.

Създаваш ми проблеми.

И времето ми вземаш.

Не е честно

да ме мъчиш до последно!

Откакто се помня

все те в преходи живея

и все се боря

да те преоткрия и засея,

а заливаш ме с порои

от неистини и гадост...

Свят мой,

в криво огледало свети

твойта радост -

с очите си неслепи

отразявам те със жалост...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Анастасия, Василка, благодаря, че се отбихте при мен! Задължен съм ви с поздрави!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Много е криво това огледало! Дори не ми се поглежда вече в него! Харесах!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Младене, Миночка, благодаря ви приятели! С поздрав!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Валентин,хубаво е и истинско!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Интересен и въздействащ фрагмент си написал, Валентине.
    Поздравявам те като цяло и особено за последните 5 реда.
    Неволно ми припомни трикуплетно стихотворение на покоен приятел:

    "Тялото издуто, уродливо,
    като във криво огледало.
    Косата в пърхот заснежена.
    Кожата противно бяла.

    Не чакам за нищо награда -
    девизът ми подлост и мързел.
    Щом видя, че другия пада -
    помагам да падне по-бързо.

    Единствената моя грижа -
    да тъпча своето черво.
    Да задоволявам трижди
    зова на свойто естество."

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0