Криво огледало

Поэзия

510 0 5

Озлобен си! Чак до черно ...

И си играеш с мене.

Създаваш ми проблеми.

И времето ми вземаш.

Не е честно

да ме мъчиш до последно!

Откакто се помня

все те в преходи живея

и все се боря

да те преоткрия и засея,

а заливаш ме с порои

от неистини и гадост...

Свят мой,

в криво огледало свети

твойта радост -

с очите си неслепи

отразявам те със жалост...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Анастасия, Василка, благодаря, че се отбихте при мен! Задължен съм ви с поздрави!

2015-05-29T09:04:04+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Много е криво това огледало! Дори не ми се поглежда вече в него! Харесах!

2015-05-28T20:01:01+03:00
valqka (Валентин Василев)

Младене, Миночка, благодаря ви приятели! С поздрав!

2015-05-28T09:34:39+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Валентин,хубаво е и истинско!

2015-05-28T09:26:04+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересен и въздействащ фрагмент си написал, Валентине.
Поздравявам те като цяло и особено за последните 5 реда.
Неволно ми припомни трикуплетно стихотворение на покоен приятел:

"Тялото издуто, уродливо,
като във криво огледало.
Косата в пърхот заснежена.
Кожата противно бяла.

Не чакам за нищо награда -
девизът ми подлост и мързел.
Щом видя, че другия пада -
помагам да падне по-бързо.

Единствената моя грижа -
да тъпча своето черво.
Да задоволявам трижди
зова на свойто естество."

2015-05-28T01:03:33+03:00