27.05.2015 г., 23:25

Криво огледало

506 0 5

 

 

Озлобен си! Чак до черно ...

И си играеш с мене.

Създаваш ми проблеми.

И времето ми вземаш.

Не е честно

да ме мъчиш до последно!

Откакто се помня

все те в преходи живея

и все се боря

да те преоткрия и засея,

а заливаш ме с порои

от неистини и гадост...

Свят мой,

в криво огледало свети

твойта радост -

с очите си неслепи

отразявам те със жалост...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анастасия, Василка, благодаря, че се отбихте при мен! Задължен съм ви с поздрави!
  • Много е криво това огледало! Дори не ми се поглежда вече в него! Харесах!
  • Младене, Миночка, благодаря ви приятели! С поздрав!
  • Валентин,хубаво е и истинско!
  • Интересен и въздействащ фрагмент си написал, Валентине.
    Поздравявам те като цяло и особено за последните 5 реда.
    Неволно ми припомни трикуплетно стихотворение на покоен приятел:

    "Тялото издуто, уродливо,
    като във криво огледало.
    Косата в пърхот заснежена.
    Кожата противно бяла.

    Не чакам за нищо награда -
    девизът ми подлост и мързел.
    Щом видя, че другия пада -
    помагам да падне по-бързо.

    Единствената моя грижа -
    да тъпча своето черво.
    Да задоволявам трижди
    зова на свойто естество."

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...