valqka (Валентин Василев)
515 2124
27.05.2015 г., 23:25 ч.

Криво огледало 

  Поезия
365 0 5

 

 

Озлобен си! Чак до черно ...

И си играеш с мене.

Създаваш ми проблеми.

И времето ми вземаш.

Не е честно

да ме мъчиш до последно!

Откакто се помня

все те в преходи живея

и все се боря

да те преоткрия и засея,

а заливаш ме с порои

от неистини и гадост...

Свят мой,

в криво огледало свети

твойта радост -

с очите си неслепи

отразявам те със жалост...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Анастасия, Василка, благодаря, че се отбихте при мен! Задължен съм ви с поздрави!
  • Много е криво това огледало! Дори не ми се поглежда вече в него! Харесах!
  • Младене, Миночка, благодаря ви приятели! С поздрав!
  • Валентин,хубаво е и истинско!
  • Интересен и въздействащ фрагмент си написал, Валентине.
    Поздравявам те като цяло и особено за последните 5 реда.
    Неволно ми припомни трикуплетно стихотворение на покоен приятел:

    "Тялото издуто, уродливо,
    като във криво огледало.
    Косата в пърхот заснежена.
    Кожата противно бяла.

    Не чакам за нищо награда -
    девизът ми подлост и мързел.
    Щом видя, че другия пада -
    помагам да падне по-бързо.

    Единствената моя грижа -
    да тъпча своето черво.
    Да задоволявам трижди
    зова на свойто естество."
Предложения
: ??:??