Mar 6, 2015, 1:28 AM  

Крон- жиг

  Poetry » Other
651 0 1




,,Крон- жиг,, - изкрещява и се полива с олио.
Пържи се на бавен огън падайки към дъното.
Сто години са много бавно адажио.
Ин и ян трябва да са изяли всичко.

И когато не си я спомнят вече, тя се повтаря.

Тогава ще съм готов да започна всичко отначало

... с теб.

 

в памет на Константин Павлов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна идея. Като вълшебната риба да се появяваш периодично, след достатъчно дълъг период, за да са те забравили. Тогава истински и начисто започваш всичко отначало.

    Поздравление за оригиналното хрумване, Станиславе!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...