Jun 13, 2020, 6:14 AM

Крясъци...

  Poetry
816 3 1

Изкрещѝ, че съм всичко за теб!
Но така само аз, че да зная. 
И под цялото синьо небе 
на любов този свят ще ухае. 
Протегни две ръце да ме търсят!

Ще ги взема във мойте със жар. 
От живот туй сърце ще се пръсне. 
И от страст тази мъжка душа... 
Разхвърлѝ страховете до голо! 
Смърт убива живота. Събличай! 
Смелостта ми е жертвоготова. 
Бих умрял, аз без теб да обичам!... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...