Студена кръгла стая
във страшна тъмнина.
И ти, и аз го зная,
че е с една стена.
Че ъгли в нея няма
и там да се завреш.
И истина голяма
ти сам да я прозреш.
Във този кръг затворен -
отвсякъде без край,
е за смъртта отворен
и няма тука рай.
И в този кръг попаднал
с объркана съдба,
до дъно си пропаднал
и губиш във борба.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
