Студена кръгла стая
във страшна тъмнина.
И ти, и аз го зная,
че е с една стена.
Че ъгли в нея няма
и там да се завреш.
И истина голяма
ти сам да я прозреш.
Във този кръг затворен -
отвсякъде без край,
е за смъртта отворен
и няма тука рай.
И в този кръг попаднал
с объркана съдба,
до дъно си пропаднал
и губиш във борба.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
